ФИРМЕНО КРЕДО на ПОДАРИ МИ ПРИКАЗКА

Имало едно време момиче, което живеело в обикновена колба. През прозрачните стъкла тя гледала към целия свят. Но и целият свят можел да надникне през стъклените стени и да види момичето. Ето това й се приискало да промени. Приближила се до стъклото на колбата и погледнала през него. Дъхът й нарисувал бял облак, който й попречил да гледа навън. Тогава тя покрила с въздишките си цялата колба. Така никой нямало да може да я вижда. Но колкото и усилия да полагала, белите облаци от дъха й бързо се изпарявали и колбата отново прозирала постарому. Тогава й хрумнало да излезе от колбата и да се разходи. Направила го и хората престанали да я забелязват, защото вече не била момичето от колбата, а само едно момиче. Върнала се посърнала зад стъклените си стени. Минала година и всичко вървяло, както преди. Веднъж обаче един човек се приближил и се огледал в стъклото от колбата, което отразявало лицето му като огледало. Докато го наблюдавала, изведнъж разбрала какво трябва да направи. Започнала да му разказва приказка за самия него. Скрит зад някой от героите или показан в друг, той можел да бъде както видим, така и невидим. Човекът слушал, слушал за себе си и понякога толкова се захласвал, че спирал да вижда момичето, а което било още по-чудно - едновременно с това успявал да я види за първи път. Ето как момичето от колбата променило всичко, което искало!